Сандвичът "ЗАПАТА"

През 2007, с трима приятели, бяхме на „творческо” посещение в Чехия. 
Наехме, за една седмица,  апартамент в центъра на Прага и се отдадохме на „потапяне” в атмосферата.

Черпихме идеи за клубни и ресторантски концепции, рецепти за ястия, напитки и просто „обикаляхме”.

Местната бира не ме спечели, но атмосферата – това неповторимо съчетание на история и модерност, този „бохемски”дух - те са наистина неповторими :-)

Първообразът на санвича, ядохме в един малък, мексикански ресторант, насред историческия център на града (близо до култовият бар La Bodequita).

Естествено, рецептата на нашият сандвич, е преработена и обогатена.

Когато търсихме подходящо име на новият бургер, се сетих за тази снимка от ресторанта:

Както виждате, зад мен на стената е портретът на легендарният Емилиано Запата, който стана и кръстник на, вече мога да кажа, легендарния сандвич.
Запата (Сапата) е един от най-известните и колоритни водачи на Революцията в Мексико. 

Днес, както и следващите пет работни дни, този вкусен сандвич, ще присъства в нашето меню. Рецептата е фирмена тайна, но за тези които все още не са го опитвали , ще споделя някои от съставките на плънката - кайма, лук и стафиди.  :-)

Бих препоръчал да се консумира с розе (например „Добра година”2012), или със силно охладена бира (Една Стела (Артоа) би свършила чудесна работа).

ПП: За любителите на чешката бира - комбинация с Великопоповечки Козел, би Ви допаднала.

Наздраве!

ППП: Специално наздраве на Веско, Росен и Емил ! :-))))))

Лукът - подправка и лекарство

  Използваният пресен лук в днешната зелена салта е от градината на Стоян Чурусинов, наш приятел и съмишленик.   

 Лукът е едно от най-разпространените растения в цял свят. Заради ценните си вкусови качества и големите ползи за здравето на хората той е и неизменен участник в почти всяко ястие от нашата трапеза.

С името "лук" в общия смисъл се наричат растения от рода Лук (Allium), но ако се използва самостоятелно, без определения, обикновено се разбира видът Кромид лук (Allium cepa).

Кромидът (Allium cepa), наричан още кромид лук, червен лук или само лук, е двугодишно растение от род Лук. Използват се основно луковиците на възрастните растения преди началото на зимата, както и листата на младите растения, наричани пресен лук или зелен лук. Лукът има характерен силен лютив вкус и остра миризма, които се омекотяват при готвене. Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност. Използвани по целия свят за кулинарни цели, те са разпространени в разнообразни форми и цветове.

История

Смята се, че луковици от семейството на лука са използвани за храна в продължения на хилядолетия. В палестински селища от бронзовата епоха са намерени следи от остатъци от лук заедно с вкаменени смокини и фурми, датиращи от около 5000 г. пр.н.е. Археологическите писмени доказателства показват, че култивираното отглеждане на лука вероятно е започнало около 2000 години по-късно в Древен Египет.

Историята разказва, че някога гърците достигнали Колхида в търсене на златното руно и донесли от вълшебната родина на богинята Артемида много неизвестни дотогава растения, сред които бил лукът -  едно от древните лекарствени средства. Отначало лютивият зеленчук се използвал като нагледно пособие за изучаване на астрономия. Древните учени разрязвали напречно глава лук и по нея обяснявали на своите ученици строежа на Вселената, която според тогавашните представи се състояла от няколко сфери, обкръжаващи Земята. И изведнъж установили, че лукът притежава невероятна способност да придава храброст на войните, поради което служел като задължителна подправка към храната им. През средните векове се смятало, че лукът предпазва войниците от стрелите, от ударите на мечовете и алебардите, затова рицарите в железни доспехи носели на гърдите си като талисман обикновена глава лук.

Лукът се отглежда лесно и е удобен за транспортиране и складиране. Египтяните го обожествявали, вярвайки, че сферичната му форма и концентричните пръстени символизират вечния живот. Лук е използван дори при погребенията, както се вижда от следите от лук, намерени в очните гнезда на известния фараон Рамзес IV. Вярвало се, че ако при погребението с мъртвите се погребе и лук, силната му миризма ще върне духа им. По-късно лукът достигнал до Гърция, където атлетите ядяли големи количества от лютивия зеленчук за пречистване на кръвта. Римските гладиатори пък били натривани с лук, за да се втвърдят мускулите им. В Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че се превърнал постепенно и в разменно средство - хората си плащали наемите с него и дори го поднасяли като подарък. Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът е пренесен в Северна Америка от Христофор Колумб при експедицията му до Хаити от 1493 г.

Лукът - естествен антибиотик

Лукът е един от най-необходимите продукти във всяка кухня и се използва при приготвяне на почти всички ястия. Поради това у нас се отглежда в големи количества. Главното достойнство на лука обаче не се състои само в прекрасните му вкусови качества. Отдавна са известни и лечебните му свойства. Например древните египтяни използвали лука в кулинарията и в медицината, след като забелязали благотворното му влияние върху храносмилателните органи, за повишаване на апетита и подобряване дейността на черния дроб и жлъчката; препоръчвали го при ревматизъм, подагра и затлъстяване. Древните славяни казвали "Лукът от седем болести лекува".

Медицината познава и уважава както чесъна, така и лука - тези два зеленчука са не само незаменима храна, но и лекарство за много болести. През средните векове лекарите смятали, че дори миризмата на лук предпазва от болести. Затова е намерено научно доказателство - във веществата, отделяни от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии. Растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици. Те представляват цял комплекс от съединения, осигуряващи имунитета на самото растение, и имат редица неоспорими преимущества пред медикаментите. На първо място, действието им е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. На второ, вредните микроорганизми загиват много по-бързо от растителните антибиотици. И още един плюс: болестотворните микроорганизми след време се приспособяват към лекарствата, а "домашните лекари" продължават да действат така, както и преди сто години. Освен това при грамотно използване практически няма странични действия. За съжаление те не могат напълно да заменят антибиотиците и да спасят живота на човек в най-тежките случаи. Но с успех се прилагат при лечението и профилактиката на много заболявания.

http://www.bb-team.org

Ягодите

Полезни за гърлото, мозъка и сърцето.

Със своя примамлив външен вид и отлични вкусови качества, ягодите си осигуряват място в списъка на любими храни на мнозина.
Известно е, че горските плодове са богати на антиоксиданти, и ягодите не правят изключение. Те съдържат и ценни хранителни вещества, осигуряващи поддържането на добро здраве и превенция на редица заболявания. Ягодите са добър източник на витамин С, витамини от В група, минералите калий, желязо, магнезий.

Сред основните причини за нарушения на функциите на очите са свободните радикали и недостигът на определени хранителни вещества. С увеличаване на възрастта и липсата на тези защитни вещества, вредните свободни радикали в организма могат да нанесат тежки поражения на очите, като ги правят податливи на инфекции, или изсъхване на очите, дегенерация на зрителните нерви, макулна дегенерация, зрителни дефекти. Антиокислителите, като витамин С, флавоноиди, фенолни фитовещества, съдържащи се в ягодите, могат да помогнат за облекчаване на подобни състояния. Плодът може да е полезен и при нарушения на очното налягане. Съдържанието на калий в ягодите спомага за поддържане на правилното налягане. Витамин С, фолиевата киселина и флавоноидите в ягодите притежават отлични антиоксидантни и антиканцерогенни свойства. Изследване показа, че дневният прием на плода помага за намаляване растежа на туморни клетки. Според учени, консумацията на ягоди помага за предотвратяването на ранните увреждания, които водят до развитието на тумори. Проучване на китайски изследователи сочи, че приемането на плода в големи количества може да се окаже помощно средство при медикаментозна терапия за предпазване от рак на хранопровода.Ягодите, както и повечето растения от род Розоцветни, имат високо съдържание на полифеноли, които до голяма степен обезпечават нормалното функциониране на мозъка. Според изследване, редовната консумация на ягоди, боровинки и къпини е в състояние да забави дегенеративните процеси в мозъка и да предотврати когнитивните нарушения. Полифенолите в плодовете, зеленчуците и ядките притежават антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти и чрез консумацията им се спомага забавянето процеса на стареене на тъканите, в това число и мозъчните.Ягодите са богати на калий и магнезий. Смята се, че тези минерални вещества са ефективни при намаляване на високо кръвно налягане, причинено от натрий. Консумацията на ягоди е полезна и при сърдечно-съдови проблеми, поради високото съдържание на фибри, фолиева киселина, антиоксиданти и наличието на малко мазнини. Този състав благоприятства понижаването на нивото на вредния холестерол. Някои от витамините от група В, които присъства в ягодите, са полезни за укрепването на сърдечния мускул и така помагат за по-доброто функциониране на сърцето.
http://www.puls.bg

Пармезан

Пармезан (оригинално название Пармиджано Реджано (на италиански: Parmigiano Reggiano) е най-известното в света италианско сирене.

Нарича се така, защото произлиза само от региона Емилия-Романя: Парма, Реджо Емилия, Модена, а също така и от Болоня. Сиренето, изготвено зад пределите на региона, не може да използва запазената марка „пармезан“.
Пармезана се отнася към твърдите сирена. Производството му започва ежегодно на 1 април и завършва на 11 ноември. След приготвянето му узрява в продължение на 36 мес.
За производството на 1 килограм сирене са необходими 16 литра краве мляко.
Своето име (пармиджано реджано) сиренето получава по името на двата основни региона-производители: Парма и Реджо-Емилия. Думата „пармезан“ се явява френски вариант на името (с това име е известно по цял свят).
Производството на пармезана има почти хилядолетна история. Счита се, че изобретяването на оригиналната рецепта се дължи на монаси-бенедиктинци, които търсели начин да открият сирене с голяма трайност. На първо място причина за популярността на това сирене била неговата дълготрайност.
http://bg.wikipedia.org

Грейпфрут - здраве или опастност

Грейпфрутът (Citrus paradisi), (райски цитрус) е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Популярното му название "грейпфрут" се дължи на неправилното класифициране на плодовете му като разновидност на гроздето от английския ботаник Джон Лунан. Ботаническото си име растението получава едва през 1837 г. от Джеймс Макфейдън, който го обособява като самостоятелен вид, но дотогава вече названието "грейпфрут" е навлязло в масова употреба.

Грейпфрутът вирее най-добре в тропичните и субтропичните райони. За пръв път растението е открито от европейците на остров Барбадос и на Ямайка в края на 18 в. В началото на 19 в. е пренесено във Флорида, където намира особено благоприятни условия за развитие. В наши дни най-големите производители на грейпфрут са САЩ, Израел, ЮАР, Аржентина, Япония, Индия, Кипър.

Грейпфрутовото дърво израства обикновено до 5-6 м, старите дървета обаче могат да достигнат височина до 13-15 м. Дървото има тъмнозелени листа и цъфти в бяло. Предполага се, че растението се е появило при естественото кръстосване на портокал и помело. Плодовете му тежат 300-600 грама, но се срещат и с гигантски размери до 6 кг. Имат тънка, жълта или жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла, използвани в козметиката. Вътрешността е сочна, ароматна, със жълт, бледорозов или червен цвят. Има кисело-сладък вкус с характерен горчив привкус, който се дължи на по-голямото съдържание на киселини и по-малко захароза и фруктоза в сравнение с други цитрусови плодове (портокали и мандарини). Плодовете съдържат много витамин C, минерали, микроелементи и антиоксиданти и имат лечебни свойства - помагат за усилване на имунната защита, възпрепятстват развитието на ракови, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза.
http://bg.wikipedia.org


Не малко са хората, които обичат сладко-горчивия вкус на грейпфрута, но малцина са запознати с опасността, която крие цитрусовият плод.

Въздействието на съдържащия се в грейпфрута бергамотин е добре познато. Веществото потиска някои от ензимните системи в организма. Тези ензими помагат на медикаментите да се разградят на по-прости съединения и така се усвояват и транспортират по-лесно.

Заради това му действие грейпфрутът влияе зле на хората, приемащи лекарства за понижаване на кръвното налягане. Медикаментите се приемат често за хипертонията, която често е резултат от натрупването в организма и отлагането по стените на кръвоносните съдове на вредния холестерол. Бергамотинът потиска именно тези ензими, необходими за разграждането на лекарствата. Това води до натрупването им в организма, което може да е много опасно и да доведе дори до увреждания на черния дроб или бъбреците.

Много проучвания показват, че е достатъчна една водна чаша със сок от грейпфрут, за да започне вредното натрупване на лекарствата в тялото. Изяждането на цял грейпфрут има същия ефект.

Предупреждението за вредното действие на бергамотина обаче често не стига до пациентите, тъй като фармацевтите понякога пропускат да информират клиентите си за опасното взаимодействие. За това лекарите съветват пациентите да се консултират с тях дали лекарствата, които приемат ще се повлияят от плода.
http://www.dnevnik.bg/zdrave/

11 ползи на тиквените семки

Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма. Ето защо тиквените семки могат да се използват като средство за поддържане на имунитета и профилактика на заболявания, особено в сезона на грипа, както и при други бактериални и вирусни инфекции.
    Освен чрез хапване на семки този ефект може да се постигне чрез използване на олио от тиквено семе, получено чрез студено пресиране. Тази технология запазва биологично активните вещества, съдържащи се в тиквените семки.
    Тиквените семки и особено олиото от тях може да се използва при профилактика на простатит, аденом на простатата и намалено полово влечение при мъжа. В тези случаи се препоръчва по 1 чаена лъжичка от олиото три пъти дневно. Олиото се използва и за масаж на простатата.
    Тиквените семки стимулират кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение. Този ефект се дължи на богатия комплекс от витамини, минерали и други полезни вещества, които съдържат. Те са богати на цинк, витамин С, витамини от В групата, калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни соли и други.
    Полезните вещества в тиквените семки подхранват мозъка и стимулират функциите му. Препоръчват се при усилена умствена дейност, по време на обучение. Полезни са и за хората от третата възраст.
    Тиквените семки са едно от най-добрите и безвредни средства срещу чревни паразити. Те за разлика от другите средства не съдържат токсични вещества и нямат странични ефекти. Срещу глисти е необходимо на гладно да се приемат смесени с мед 75 г обелени семки за 3-4-годишни, 150 г за 10-годишни деца и 250-300 г за възрастни. Подобен ефект се постига и при редовната им консумация.
    Олиото от тиквените семки има силно жлъчогонно и леко слабително действие. Полезно е при жлъчнокаменна болест и за нормализиране състава на жлъчния сок и обмяната на веществата. Може да се приема и при цироза и честа употреба на алкохол.
    Тиквените семки са полезни за физически слабите хора.
    Маслото е полезно при суха кашлица и суха лигавица на носа. Препоръчва се и при възпалителни заболявания на леките дробове и дихателните пътища, включително и катаракта, както и при стоматит и парадонтоза.
    Намалява болките и паренето при цистит – необходимо е да се приема като поддържаща терапия вътрешно по 5-10 капки олио три пъти на ден в продължение на 4 седмици.
    Може да се използва в профилактиката срещу атеросклероза и хиперлипедимия.
    Нанесено върху кожни изяви при дерматит, екзема, псориазис, както и при изгаряне, спомага бързото възстановяване на кожата.
http://www.puls.bg

Яжте бамя до насита, и пак ще отслабнете

   Тя е неизменна част от арабската, африканската и азиатската кухня. И не само. 

В Бразилия я наричат киабу, в Куба е кимбомбо, а около Мексиканския залив в САЩ през зимата задължително хапват гъстата креолска пикантна яхния гъмбо. В Германия са запазили западноафриканското название окра, в Южна Азия Ladyfinger. Латинското й наименование е Abelmoschus esculentus, но това нищо не ни говори. У нас я знаем така, както я наричат в арабските страни, Турция и Гърция - бамя. Във вилаета на съседите някои изпичат узрелите семена и ги варят вместо кафе.

Че е позната почти в цял свят, не учудва, защото тя е едно най-старите зеленчукови растения на земята. Култивирана е преди 3 хилядолетия в Етиопия по бреговете на Нил, но има сведения, че расте дива там поне още 1000 години преди това. В Америка я донасят робите, но днес най-големи производители са Индия, Пакистан и Нигерия.
Ядем я прясна от май до началото на ноември. В тези дни цената на най-разпространения у нас сорт "Цариградската бамя" е около 5 лева за килограм. Но тя винаги е била от скъпите зеленчуци. Защото е лека, с нисък рандеман, а много вкусна. Храстът на бамята достига височина до 2,5 метра. Има назъбени листа и големи жълти цветове. Шушулките са с форма на капсула и достигат дължина от 10 до 20 см. Като я разрежем, виждаме правилен петоъгълник с бели семенца. В магазина избирайте
само пресни шушулки без черни петънца, а със свеж зелен цвят. Не я дръжте в хладилник повече от три дни, а я мятайте в тенджерата.

Някои не понасят слузта, която бамята пуска при готвене, но тя сгъстява яденето. Ако толкова не ви се нрави, накиснете бамята за около 2 часа в студен сок от лимон. Или я бланширайте за 5 минути в оцет и вода. Преди това я почистете, като отрежете дръжката и връхчето.

Бамята е препоръчвана като много здравословна храна. Независимо дали е нарязана на дребно за супа, задушена с други зеленчуци или агнешко, запържена в масълце с чесън и пресни зелени подправки, бамята е лесно смилаема и е идеалният зеленчук за болен стомах. Освен това почти не съдържа мазнини и калории. 100 грама шушулки имат само 0,2 грама мазнини и всичко на всичко 18 килокалории. Да, бедна на калории, но богата на калций, желязо, бета-каротин и особено на витамин С и В и на пектин - стожера на имунната система. В нея има и провитамин А за отлично зрение, здрави кости и зъби. Бамята доставя необходимите на организма калций и желязо при косопад и посърнала кожа.

За тези, които все още не знаят - от шушулки бамя е получен растителен екстракт като заместител на така нашумелия напоследък ботокс в козметиката. Този екстракт намалява свиването на мускулите и ги отпуска. Неутрализира вредните за клетките вещества, свободните радикали и предпазва от преждевременно стареене. Доказано полезна храна е за болни с бъбречни и чернодробни заболявания. Радва се на почит и при диетите за отслабване и проблеми с обмяната на веществата, тъй като ускорява метаболизма. Тя понижава кръвното, затова се включва успешно и в терапевтичното хранене при сърдечноболни и хипертоници.
http://www.24chasa.bg

Яйцата - Какво се крие зад черупката?

Храната е една основна и важна част от нашето ежедневие. Освен че ни харесва да е вкусна, напоследък все по-често търсим информация за хранителната й стойност и влиянието й върху здравето на човека.

Днес ще разгледаме една от основните групи храни, често оставяна на заден план и ненужно отричана - яйцата.

Птичите яйца са ценна храна още от далечни времена, когато хората се препитавали с ловуване и за първи път опитомили птиците. В египетска пирамида, построена през 1420 г. преди новата ера, учени забелязват рисунки на мъж с подноси с щраусови яйца и яйца на пеликан. В Древен Рим яйцата са консервирани по различни начини и често храненето започва с ястия, приготвени с тях. Римляните чупели черупките в чиниите си, за да „изгонят" злите духове, криещи се в яйцата. В Средновековието е забранено да се консумират яйца по време на пости заради високата им хранителна стойност.

През 17 век във Франция са популярни бърканите яйца с кисели плодови сокове. През 19 век се заражда технологията за сушене на яйца, още преди да се прибегне към замразяването им. Производството на сушени яйчни смеси значително се увеличава по времето на Втората Световна Война, тъй като има за цел изхранването на американските войски и техните съюзници.

Цялото съдържание на витамините A, D и E е концентрирано в жълтъка. Яйцето е една от храните, позната като естествен източник на витамин D. Добре е да знаем, че жълтъкът на голямо яйце съдържа около 60 калории / 250 килоджаула, а белтъкът - около 15 калории / 60 килоджаула

Жълтъкът на едно голямо яйце осигурява повече от 2/3 от препоръчителния дневен прием / 300 мг / на холестерол. Жълтата съставка представлява около 33 % от течното тегло на яйцето и съдържа всичките мазнини, малко по-малко от половината белтъчини в яйцето, както по-голямата част от останалите нутриенти. Жълтъкът съдържа и цялото количество холин, като 1 жълтък доставя около половината от препоръчителния дневен прием. Холинът е важен за развитието на мозъка нутриент, който има незаменимо действие при бременни и кърмещи жени. В последните години на пазара се появиха и кокоши яйца, обогатени с омега-3 мастни киселини, снясяни от кокошки, подложени на специална диета с полиненаситени мазнини и водорасли.
 http://www.bb-team.org

За Горчицата

Горчица е вид подправка към ядене, която се слага предимно на сандвичи и салати. Основните съставки в нея са семената на растението синап. При направата семената се стриват на прах и се добавят оцет, сол, вода и олио. Цветът на горчицата е от жълт до кафяв. Горчицата по принцип е лютива и може да предизвика алергична реакция.

Производството на горчица е известно от дълбока древност, 3 000 години пр. н. е. е използвана в индийската кухня, но не е много популярна по времето на древен Рим и древна Гърция. Първата рецепта датира от 42-ра година пр. н. е. През IX век производството на горчица се превръща в един от основните доходи на френските манастири.

На пазара се предлагат два вида горчица: на прах и готварска. Горчицата на прах се получава чрез смилане на синапено кюспе. Готварската горчица се приготвя от горчица на прах, която се попарва с топла вода, оставя се да зрее и след това се смесва със захар, сол, оцет, растително масло и подправки (канела, черен пипер, карамфил). Тя трябва да има еднородна мажеща се консистенция, жълт цвят, приятен остро парлив вкус и специфичен аромат. Горчицата се употребява като подправка при консумация на шунка, кренвирши, фрикадели, салати, сосове, майонези, пастети и др.
http://bg.wikipedia.org/wiki/

Ребърца в портокалова марината, представени от майстор готвач Наум Парлапански

Наум Парлапански

Ще Ви представя рецепта от менюто на Бирария Диблър good food & sport, която се намираше в Студентски град.
Много фенове на спорта, свързват мястото с приятни мигове, прекарани пред телевизорите на заведението, с приятели, на по халба, хубава бира, гарнирана с хубави мезенца.
Ето и рецептата, на най-емблематичното от тях, в два варианта:

Необходими продукти за 1 порция:
1.Свински ребра - 250г
2.Сок от прясно изцеден Портокал - 1/2
3.Соев сос - 30г
4.Мед - 1с.л.
5.Червено вино - 50г
6.Портокалова кора - 10г





I. Вариант - Лесно и бързо приготвяне

Стъпка 1. Подгответе си необходимите продукти.

Стъпка 2. Смесете меда, виното, портокаловия сок и соевия сос, след което разбъркайте енергично, докато медът се разтопи. Когато сместа се хомогенизира, добавете и портокаловите корички. 

Стъпка 3. Изпечете, ребърцата на фурна, на 200 градуса, за около 35-40 мин.

Стъпка 4. След като са вече изпечени, прехвърлете ребърцата в нагорещен тиган и им добавете портокаловата марината. Оставете ги на огъня докато сосът се редуцира наполовина.

Стъпка 5. Готовите ребра, можете да сервирате върху канапе от маруля, украсени с резен домат, портокал и люта чушка.

 
II.Вариант - Класическо мариноване /3 до 8 часа/
 
Стъпка 1. Смесете всички продукти за маринатата, добавете ребрата и ги оставете да престоят за около 3-8 часа, в плюсов хладилник.
Стъпка 2. Изпечете ребрата на скара или барбекю.
Стъпка 3. Сгъстете марината в тиган или тенджера докато остане на половина.
Стъпка 4. Залейте ребърцата с портокаловата марината и сервирайте. :-)

Добър апетит!

Бойко Цвятков: Ястието е от менюто на много любим наш "спортен" проект, затова бих препоръчал да се комбинира с много любима за нас вайс бира - Вайнщефан баварска вайсбира (http://eurodrinks.bg/index.php?lang=bg&nav=2&cat=2).
За заклетите любители на виното - нещо "доминиращо"  Доминант 2009 (http://www.apollowine.com/dominant-1070?back_url=%2Fhome%2F)

Наздраве! :-)

Китайското зеле: много ползи в малко калории

     Този зеленчук е особено препоръчителен за диетата на тези, които искат да отслабнат.

Китайското зеле е зеленчук, чието име е абсолютно заслужено – родината му е Китай и по-точно делтата на река Яндзъ. То, както и другите видове зеле и подобните зелени листни зеленчуци, съдържа изключително малко калории, но пък осигурява на организма широк спектър от микронутриенти, включително витамини А и С.
Китайското зеле е чудесно здравословно допълнение към всяка диета – особено когато се опитваме да отслабнем.

Калории
Китайското зеле съдържа много малко калории – в една купичка те са само 9. Това количество е далеч по-ниско от съдържащото се в много други зеленчуци. Една чаша броколи например съдържа 4 пъти повече калории.

Консумацията на китайско зеле се препоръчва дори при спазване на много стриктна диета за отслабване - калориите от една купичка се изгарят само с 1-2 минути джогинг или вдигане на тежести.

Мазнини
Китайското зеле съдържа и минимални количества мазнини – по-малко от 0,2 г на купичка. В резултат на това зеленчукът не е източник на наситени мазнини - видът мазнини, които повишават риска от сърдечни заболявания като покачват нивото на холестерола.

Въглехидрати
Китайското зеле е с ниско съдържание и на въглехидрати, тъй като в 1 купичка от него има само 1,5 г от тези хранителни вещества. Затова то е подходящо при нисковъглехидратни диети. Макар че тези диети не са най-популярните, когато става дума за отслабване, някои изследвания – като това от март 2010 г. в списание Nutrition and Metabolism – твърдят, че са особено ефективни за хората с наднормено тегло или затлъстяване.

Фибри
Макар че китайското зеле е с ниско съдържание на въглехидрати, голяма част от тях са под формата на фибри. От 1,5 г въглехидрати на купичка, приблизително 0,7 г са фибри. http://www.zdrave.bg/

Хлябът БАНОК представен от Бойко Цвятков

 С настъпването на пролетта и трайното затопляне, се открива и сезона на пикниците и биваците. 
С Миглена, сме запалени бушкрафтъри (кънпингари, природолюбители, хора обичащи живота на открито :-)).
Ще Ви запознаем, с основни умения за приготвяне на храна сред дивата природа, както и с видове храни, особено подходящи да  бъдат приготвяни в такива условия.
 
Днес ще Ви представя хлябът Банок. 
Банокът (bannock) от векове е бил важна част от менюто на  златотърсачи, войници, трапери и изследователи на Новия свят.
Произходът му е забравен с времето, но някои хора смятат, че името идва от Скотите (племена в днешна Шотландия) и е пренесен в Америка и Австралия, от преселници шотландци.
 
Като цяло, това е печиво, направено от различни брашна, сушени плодове или меса, мазнини и подправки, което е максимално енергийно, за да осигури необходимите калории на пътешественика.
 
Най-простата рецепта за банок, е съставена само от различни брашна и вода. Замесен във вид на тесто, увит около пръчка и изпечен на огъня, този най-прост хляб, се превръща във вкусно печиво, което може да бъде консумирано самостоятелно или като част от по-голямо хранително меню.
 
Хубаво е да смесите съставките, в домашни условия. Оставете за добавяне, в лагерни условия, само водата (добавете около 300мл вода, и разбъркайте – трябва да стане меко тесто, колкото е меката част на ухото ви :-)).
 
Готовата смес, съхранете в добре затворена кутия (за да не се окажете с внезапно „избелен” багаж :-).
Печенето на открит огън става, като на тестото се придава пуровидна форма, с дебелина около 1-1.5 сантиметра, и се увива около сурова зелена пръчка.
 Хубаво e да се пече не на пламъка, а малко встрани от него, или на жар.
Бъдете търпеливи, печете докато и тестото от вътрешността (близо до шиша) е напълно изпечено.
Банокът, може да бъде печен и на камък. В такъв случай, се оформя във вид на питки, и се пече на (предварително) добре измит и загрят камък.
Направете проба, като оставите камакът в огъня за дълго време, за да проверите дали не се пука от горещината.
Ето и любимата ни  рецепта за Хляба на пътешественика:
•    1 чаена чаша Ечемично брашно
•    2 чаена чаша Пшенично брашно
•    1/2 чаена чаша Овесени ядки
•    1 чаена чаша Бяла захар/Обикновенно я заменяме с един шоколад, или кафява захар/
•    1/2 до 1 чаена чаша Стафиди или други сушени плодове
•    1 и 1/2 чаени чаши Чисто масло (или Маргарин)
•    1 чаена лъжица Хлебна сода
•    1 супена лъжица едра Каменна сол
•    1 супена лъжица Канела
•    1 супена лъжица Карамфил
•    1 супена лъжица Индийско орехче

Можете да си приготвите както сладка, така и солена смес.
За солената смес  – заменете захарта със сирене – 150/200гр; вместо канела, карамфил и индийско орехче – добавете сусамово брашно 2-3 супени лъжици/или сусамови семена/,
както и нарязани и обезкостени маслини – около 100г.. Можете да добавите и белени, тиквени  семки.
Бих препоръчал, да го комбинирате с чай от мащерка (или чай от диви билки), подсладен с мед.

Мирисът на изпечено тесто, примесен с мирисът на жив огън, създават неповторим вкус и усещане за уют, край лагерния огън.


Да ви е сладко!


* Снимките са от личния архив на автора 

 

За Скумрията...

            Скумрията е една от най-важните риби за оцеляването на крайморските и край океанските древни народи в Европа. Ловът ѝ с мрежи в Средиземно море и в Мраморно море е бил изключително резултатен. Някои историци дори я наричат "рог на изобилието" заради големите ѝ пасажи.
В днешно време, заедно с риба тон и херингата , скумрията е една от най-масово консумираните риби в световен мащаб. Ловът и развъждането ѝ изгражда важна част от износните икономики на повечето страни около в Средиземно море и Атлантическия океан .
Скумрии - в зоологията така се наричат всички представители на семейство Скумриеви. Това включва около 16 вида скумрии, разпръснати по различни местообитания в тропичните, субтропичните и дори в умерените климатични зони на световния океан.
Скумрията е стадна соленоводна риба, която мигрира към по-топли води всяка зима.
Някои видове като обикновената (наричана в България "черноморска") скумрия нямат плавателни мехури и трябва да плуват постоянно, за да не потънат.
Това прави месото им богато на мускулни протеини. Смята се, че скумриите имат родственост с рибата тон (туна).
По форма скумриите се различават от рибата тон с тесните си цилиндрични тела. Люспите им са малки, ако изобщо присъстват в морфологията на отделните видове.
Скумрията е богата на:
- витамини: добър източник е на витамините B3, B5, B6
- минерали: добър източник е на минералите калий, фосфор и селен

http://www.bb-team.org
http://bg.wikipedia.org/

Соевите кълнове помагат при диабет и стрес

      В началото на пролетта, когато сме изтощени от атаките на вирусите, идва златното време за кълновете. 

Те са истински енергийни "бомби", защото концентрират в себе си много и различни витамини, микроелементи и растителни влакна и имат висока биологична стойност. За разлика от плодовете и зеленчуците, които в най-добрия случай се продават дни след като са брани, в кълновете се извършва истинска ензимна революция. С образуваните ферменти по-лесно се разграждат протеините, мазнините и нишестето. Те съдържат почти всички витамини и най-вече В, С, Е, които се увеличават неколкократно в процеса на покълване. Освен това са максимално хранителни и достъпни за всеки.
http://novinar.bg

История с вкус на Леблебия /Нахут/

       Нахутът е познат по нашите земи още от времето на Елините.
Днес го консумираме най-често печен натурално като мезе или изпържен под формата на фалафели. Много хора са почитатели на кафето от
леблебия, което по вкус силно се доближава до класическата напитка, но не съдържа кофеин. Запалените кулинари пък приготвят от леблебията яхнии,
 каши и го влагат в гарнитури към месни блюда.

Леблебията известна у нас и като нахут (Cicer arietinum, Leguminosae), e едногодишно бобово растение, което произлиза от района на Мала Азия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Археологическите сведения сочат, че леблебията е била използвана за храна от йерихонците още преди 7500 години. Култивацията на нахута се случва преди 5000 години в средиземноморието, като в Индия го откриват едва хилядолетие по-късно.

Леблебията се радвала на широка популярност сред Елините, Римляните и Египтяните. Исторически нахутът заема важно място в кулинарните традиции на много държави по света в Северна Африка, Близкия Изток и около басейна на Средиземно море (Испания, южна Франция), а също и в Индия. Международното разпространение на бобовото растение е дело колкото на испанските и португалските търговци, толкова и на многобройните индийските имигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Днес нахутът е важна земеделска култура, произвеждана и изнасяна основно от Индия, Пакистан, Турция, Австралия, Иран и др...

Полезни качества:
- Богат e на витамин В9;
- Съдържа високи порции от минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк,
   а също молибден, манган и мед.

http://www.bb-team.org

Елдени кюфтенца предеставени от майстор готвач Наум Парлапански

 Наум Парлапански

   Днес ще представя, една рецепта, от менюто на ресторант А’Туин, който се намираше в The Mall, на Цариградско шосе.Основна съставка на рецептата е Елдата (на руски Гречка). Родината на това растение е Индия, но най-използвано е в Руската традиционна кухня. То е изключително полезно – съдържа много витамини и минерали. Приема се, че съдържа и вещества забавящи стареенето на тъканите.
Необходими продукти (за две порции):
Сварена елда                             100 г                      
Пресни гъби                               150 г            
Стар лук                                      30 г         
Пресни червени чушки                 50 г               
Червен боб от консерва             240 г
Магданоз връзка                         1/2
Зехтин                                      40 мл

Начин на приготвяне:

Стъпка 1
Поставяте всички продукти в купата на робота, за да се смелят до получаване на хубава хомогенна смес.
Стъпка 2
Така трябва да изглежда готовата смес.
Стъпка 3
Взимаме тава и я застиламе с кухненска хартия. Намазняваме леко със зехтин.
Стъпка 4
От сместа оформяме кюфтенца. Всяко трябва да тежи около 100гр. Препоръчвам, да си мокрите  ръцете с вода след всяко, за да става по-лесно оформянето, и да не ви се лепи смес по ръцете.
Стъпка 5
Печем в предварително загрята на 180º фурна.

Стъпка 6

Една порция може да включва, три от така изпечените кюфтенца.
Могат да бъдат поднесени, върху канапе от маруля, с кисело мляко или гарнирани с чери доматки. (а може и с трите :-))

Тази прекрасна снимка, любезно ни предостави Магдалена Пашова, в сътрудничество с която, изработихме тази рецепта за ресторант А'Туин.

 Бойко Цвятков: Бих препоръчал да се консумира с хубаво екстрактно червено вино (например Memoro Piccini 2011* ), или пък с бира - един хубав белгийски Hoegaarden **

* Първото впечатление от Меморо е колко прилича на Порто – дълбок рубинено червен цвят и аромат на черна череша. Също така е много плътно – все пак е с 14% алкохолно съдържание! Няма натрапчиви танини, виното е кадифено, със средно тяло и много плодово. В аромата се усещат сушени черни череши и сушени сливи в комбинация с подправки и тон на опушено. Плодовият характер се пренася в устата също толкова приятен, колкото и в аромата.
http://www.cartelbg.com
**"Хугарден" не се филтрира и има мътен светложълт цвят. Бирата се прави от пшеница и ечемичен малц. При производството се добавят настъргани кориандър и кори от горчиви портокали кюрасао, което придава на бирата уникален и незабравим вкус. Заради силната карбонизация бирата образува дебела бяла пяна, вкусът е плодов и леко кисел, без никаква горчивина, с богат аромат на цитруси и кориандър. Алкохолното съдържание на стандартната версия е 4.9%. В Белгия Хугарден се сервира с специални шестостенни чаши.
https://sites.google.com/site/kamenitzabeer/marki/heogaarden

Кафявият ориз

Кафявият ориз е определян като хляб за всеки човек и диамантът на зърнените храни. Достатъчни са ни около 100 грама от него, за да се почувстваме сити, а съдържащото се в него нишесте не води до натрупване на мазнини.
Азиатското чудо, както го наричат още, ни прави по-спокойни и помага на репродуктивната ни система. Това се дължи на
съдържанието на манган в него, който помага и при намаляване нивото на холестерола. Една купичка кафяв ориз дневно ни осигурява около 80% от необходимата ни доза манган. А това е изключително важно, тъй като недостигът на този микроелемент може да доведе до кожни обриви, гадене, замайване, загуба на слух. Кафявият ориз казва не на стреса! Съдържащите се в него витамини от група B или по-конкретно B1, B2, B3 и B6 намаляват стреса. Комплексът от въглехидрати пък стимулира производството на серотонин, който всъщност е антидепресант.
Кафявият ориз има много важно значение за стабилизирането на кръвната захар. Доказано е, че хора с риск от диабет, могат да намалят шансовете си да се разболеят с близо 11 % , ако го употребяват поне два пъти седмично. Добра новина и за вече разболелите се от диабет- кафявият ориз е здравословна и вкусна диета за вас.
И не на последно място по важност, тази храна е антиоксидант. Знаете какво означава това, нали? Цялостно подобряване физиологията на организма, предпазване от токсини, вируси, бактерии и изобщо всичко, от което нямаме нужда, за да сме във форма. Отварата от него е с доказано положително действие върху болести на бъбреците. Освен това някои го препоръчват и като ефикасно средство при простудни заболявания, ако го съчетаете с мед и мляко.
http://www.hera.bg