*
Медът вложен в менюто ви днес е от пчелина на Христо Йорданов от гр.Силистра.
Събирането на меда е дейност извършвана от древни времена. Според археоложката Ева Крейн хората започнали да добиват мед преди около 10 000 години.[2] Свидетелство за това твърдение са пещерни рисунки в района на Валенсия, Испания. Мезолитна скална рисунка изобразява как две жени добиват восъчни пити с мед от диви пчели. Жените са изобразени голи, носейки кошници като с помощта на дълги импровизирани стълби достигнат пчелното гнездо.
В Древен Египет медът се е използвал за подслаждане на сладкиши и много други ястия. Народите от Египет и Близкия изток са го използвали за балсамиране на мъртвите.[3] Плиний Стари отделя значително място в своята книга „Естествена история“ на пчелите, меда и неговите приложения. Египетският бог на плодородието Мин принася в жертва мед.[4] .
Пчеларството се появява в древен Китай. Успоредно с това маите в Централна Америка са отглеждали нежилещи пчели с цел добив на мед. Медът е използван за кулинарни цели, а малките многобройни насекоми са били свещени за народа на маите. Много древни народи вярват, че медът има много практически приложения за подобряване на здравето. Той е използван като мехлем за обриви и изгаряния, за успокоение на болки в гърлото и много други състояния, когато не са развити други медицински практики.
В индуизма медът е един от петте еликсира на безсмъртието. В храмовете медът се изсипва върху главите на божествата в ритуал наречен Мадху. Ведите и други древни литературни източници споменават използването на меда като целебен и здравословен продукт.
В еврейската традиция медът е символ за настъпването на новата година
Рош Хашана. На празничната трапеза при този празник резени от ябълка се потапят в мед и се ядат, за да донесат сладка нова година.
В Библията се съдържат много препратки към меда. В Книгата на съдиите, Самсон намира рояк пчели и мед в трупа на лъв (14:08). В книгата Изход се описва Обетованата земя като „земя гдето текат мляко и мед“ (33:3). В Новия Завет, Матей 3:04, се казва че Йоан Кръстител е живял дълъг период от време в пустинята на диета, състояща
се от скакалци и див мед.
Медът оказва и целебен ефект, който се дължи на отделните му съставки и тяхното комплексно лечебно действие. Повишава имунната защита на организма, действа антибактериално, антимикотично, противовъзпалително, хипосенсибилизиращо. Има кръвообразуващо,отхрачващо, регенеративно, кардиотонично, болкоуспокояващо, невротоночно, тонизиращо, слабително и детоксично действие над организма.
/http://bg.wikipedia.org/
