Киноа (Chenopodium quinoa) e зърноподобна култура, отглеждана предимно заради ядивните си семена. Тя е псевдо-житно растение, защото всъщност принадлежи към семейство Щирови (Amaranthaceae) (към което принадлежат също спанакът и цвеклото), а не към семейство Житни (като пшеницата) и е едно от растенията с висока хранителна стойност.
Името "Киноа" произлиза от испанското изписване на името на индианския народ Кечуа "Kinwa" или "Qin-wah". Като реколта най-напред е било култивирано в района на Андите на Еквадор, Боливия, Колумбия и Перу
преди 3000 до 4000 години.Хранителния състав е много добър в сравнение с
основните зърнени култури. Зърната на киноа съдържат незаменими
аминокиселини, като лизин и големи количества калций, фосфор и желязо.[1] След прибиране на реколтата, зърната трябва да бъдат обработени за премахване на покритието, съдържащо горчиви на вкус сапонини.
Зърната на киноа като цяло се варят по същия начин, както ориза и могат
да бъдат използвани в широка гама от ястия.Листата на киноа се ядат
като листни зеленчуци, които много приличат на амарант, но търговската им наличност е ограничена.
Инките, които са държали на културата като свещена[2],
са се обръщали към нея като „майката на всички зърна“ и е било традиция
императорът да засее първите семена за сезона използвайки „златни
оръдия на труда“.[2] [3]
По време на завладяването на Южна Америка, испанските колонизатори с
надсмешка се обръщали към киноа като „храна за индианците“,[4] и дори активно потискали отглеждането ѝ, поради статута си в местните нехристиянски церемонии.[5]
В действителност, колонизаторите забранили отглеждането на киноа за известно време[6] и инките са били принудени да я заместят с пшеница.[7] 2013 е обявена за Международна година на киноата от Организацията на обединените нации.[8]
Киноа е била от голямо значение в диетата на предколумбовите цивилизации на Андите,
отстъпвайки по важност единствено на картофите и следвана по значение
от царевицата. В съвременната епоха, киноа е станала особено цененена
заради хранителнаta си стойност, като съдържанието на протеини ѝ е много
високо (14% от масата), но не по-високо от повечето бобови растения.
Хранителните оценки на киноа показват, че тя е източник на пълноценен
протеин.[9][10]
Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор и е с високо
съдържание на магнезий и желязо. Киноа е източник на калций, и по този
начин е полезно за вегани и тези, които имат непоносимост към лактозата.[11][12] Киноа е без глутен
и е лесна за усвояване. Поради всички тези характеристики, тя се смята
евентуалено да бъде добавена като култура в космическитe екологични
системи за осигуряване живота на екипажите (Controlled Ecological Life Support System) на НАСА.[13]
Няма коментари:
Публикуване на коментар