Известен най-вече като родината на кашуто, Мозамбик се прочува и със своя специалитет “пирипири” – ястие с много люти чушки. Лютите чушки се задушават в сок от изстискан лимон, оставят се да къкрят няколко минути и се счукват до паста. Тази паста се разрежда с още лимонов сок и се загрява отново, а след това с нея се поливат меса, риби или скариди. Този прост пример за смесване на местни и внесени съставки е красноречив за същността на африканската кухня.
Страните в Източна Африка са огромни по територия. Кения е по-голяма от Франция, Уганда по размер е колкото Близкия Изток. Държавите се простират върху огромни равнини. Европейското влияние е по-слабо, защото тази част на Африка е била достигната по-късно от търговските кораби. Менюто на Източна Африка също се базира върху употребата на нишесте, готвят се и просо, сорго. Използват се много плодове – банани, манго, авокадо, ананас, захарна тръстика. Млякото се употребява предимно под формата на извара и суроватка. Царевицата дотолкова се е превърнала в основно съставка на африканската кухня, че е трудно да се повярва, че е донесена от Америка.
Поради необходимостта от опазване на дивата природа, дивеч вече не се консумира. Дори месо от домашен добитък почти не се поставя на трапезата – кравите, козите и овците се считат за разменна стока – нещо като валута или за означаване на имотния статус. Масаите, които ги отглеждат, използват млякото и кръвта им, но не и месото.
Пришълците по Източното крайбрежие донесли и своите кулинарни традиции. Първите заселници били арабите, които направили популярни пилафите - готвен на пара и богато подправен ориз. По-късно индийските преселници, доведени тук от британците, наложили използването на много подправки, и естествено – къри-ястията.
Докато в Кения все още се чувства влиянието на британците, в Ангола и Мозамбик дълбоки следи са оставили португалците. Те са били първите европейци, преминали на юг от Сахара още през 15 век. Тези привидно непретенциозни колонисти, задържали се дълго тук, са повлияли кухнята много повече от напористите англичани, французи и холандци. Подобно на практиката, която наложили и в индийската си колония Гоа, португалците пренесли и тук европейския маниер подправките да се използват не само с консервиращ ефект, но и за овкусяване, както и теченето на скара и мариноването на месото. Тези техники се примесили с месните традиции и довели до създаването на богата на вкусове и аромати кухня. Мозамбик, който се намира в края на континента, приготвя повече ястия от риба. Ангола, разположена на западната страна, с по-сух климат, променила до по-голяма степен традиционната си кухня. Португалците въвели и католицизма, с неговите дълги пости, следвани от празници с угощения. Те пренесли от друга своя колония – Бразилия, лютите чушки, царевицата, доматите, ананаса, бананите и домашните прасета. Португалските градинари, фермери и рибари чувствително променили традиционните местни яхнии.
http://www.rigana.net/?id=107
