За царството на гъбите

   Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370-285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Подобно на плодовете и зеленчуците, те съдържат голямо количество вода - около 84-92% и сухо вещество - около 8-16%. Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини (B1, РР, D и А) и други вещества, и по своите вкусови качества заемат едно от първите места между храните от растителен произход.
     Значението на гъбите за човека е разностранно. Много видове низши гъбички се използват за получаване на различни ценни вещества, антибиотици, лимонена киселина, и др.
Приготвянето на вина, пиво, хляб и др., става чрез участието на гъбички, които предизвикват различни ферментации. Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. През 2000 г. те се отглеждат в най-малко 60 страни, като Китай, САЩ, Холандия, Франция и Полша са петте най-големи производители в света.
     Събирането на ядливи гъби в природата е свързано с необходимостта от много знания, опит и наблюдателност. При това се срещат непрекъснато все нови и нови непознати видове гъби.
Особено добре трябва да се познават отровните видове гъби. Токсичността им причинява от леки храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации до тежки органни увреждания и смърт. Най-опасните гъби, съдържащи смъртоносни токсини са от родовете Conocybe, Galerina, Lepiota и Мухоморка (Amanita). Последният род включва бялата (A. virosa) и зелената мухоморка (A. phalloides), които се срещат и в България. Отравянето от тях се проявява след около 10-12 и повече часа, и в повечето случаи завършва трагично.
     Преди да се приеме, че дадена дива гъба е годна за консумация, тя трябва да се идентифицира.
Правилното идентифициране на даден вид гъба е единственият сигурен начин да се гарантира годността  за консумация. Въпреки това някои гъби, които са годни за повечето хора може да предизвикат алергични реакции или хранително отравяне при други хора. Също така, в много ядливи гъби, които растат в замърсени места могат да се натрупат замърсители като тежки метали и отново да доведат до хранително натравяне. Наличието на голямо количество
вода в тях е предпоставка за бързото им разваляне. Поради тази причина, отравяния с гъби стават не само с отровни, но също и с много престояли ядливи видове, т.е. гъбите трябва да се консумират възможно най-пресни или да се консервират.

Някои от отровните гъби приличат твърде много на ядливи видове, затова се наричат двойници. Най-често срещаните отровни двойници в България са:

    Бяла (A. virosa) и Зелена мухоморка (A. phalloides) - бъркат се с Полска печурка
    Дяволска гъба (B. satanas) - бърка се с Обикновена манатарка
    Лъжлива млечница (L.torminosus) - бърка се с Обикновена млечница
    Червена мухоморка (A. muscaria) - бърка се с гъба Булка
    Бяла отровна орешарка (C. dealbata) - бърка се с Обикновена челядинка
    Горчива миризливка (O. olearius) - бърка се с Пачи крак
    Лъжлива пънчушка (H. fasciculare) - бърка се със Зимна припънка

http://bg.wikipedia.org/