Лукът - подправка и лекарство

  Използваният пресен лук в днешната зелена салта е от градината на Стоян Чурусинов, наш приятел и съмишленик.   

 Лукът е едно от най-разпространените растения в цял свят. Заради ценните си вкусови качества и големите ползи за здравето на хората той е и неизменен участник в почти всяко ястие от нашата трапеза.

С името "лук" в общия смисъл се наричат растения от рода Лук (Allium), но ако се използва самостоятелно, без определения, обикновено се разбира видът Кромид лук (Allium cepa).

Кромидът (Allium cepa), наричан още кромид лук, червен лук или само лук, е двугодишно растение от род Лук. Използват се основно луковиците на възрастните растения преди началото на зимата, както и листата на младите растения, наричани пресен лук или зелен лук. Лукът има характерен силен лютив вкус и остра миризма, които се омекотяват при готвене. Луковиците имат суха външна обвивка и месеста слоеста вътрешност. Използвани по целия свят за кулинарни цели, те са разпространени в разнообразни форми и цветове.

История

Смята се, че луковици от семейството на лука са използвани за храна в продължения на хилядолетия. В палестински селища от бронзовата епоха са намерени следи от остатъци от лук заедно с вкаменени смокини и фурми, датиращи от около 5000 г. пр.н.е. Археологическите писмени доказателства показват, че култивираното отглеждане на лука вероятно е започнало около 2000 години по-късно в Древен Египет.

Историята разказва, че някога гърците достигнали Колхида в търсене на златното руно и донесли от вълшебната родина на богинята Артемида много неизвестни дотогава растения, сред които бил лукът -  едно от древните лекарствени средства. Отначало лютивият зеленчук се използвал като нагледно пособие за изучаване на астрономия. Древните учени разрязвали напречно глава лук и по нея обяснявали на своите ученици строежа на Вселената, която според тогавашните представи се състояла от няколко сфери, обкръжаващи Земята. И изведнъж установили, че лукът притежава невероятна способност да придава храброст на войните, поради което служел като задължителна подправка към храната им. През средните векове се смятало, че лукът предпазва войниците от стрелите, от ударите на мечовете и алебардите, затова рицарите в железни доспехи носели на гърдите си като талисман обикновена глава лук.

Лукът се отглежда лесно и е удобен за транспортиране и складиране. Египтяните го обожествявали, вярвайки, че сферичната му форма и концентричните пръстени символизират вечния живот. Лук е използван дори при погребенията, както се вижда от следите от лук, намерени в очните гнезда на известния фараон Рамзес IV. Вярвало се, че ако при погребението с мъртвите се погребе и лук, силната му миризма ще върне духа им. По-късно лукът достигнал до Гърция, където атлетите ядяли големи количества от лютивия зеленчук за пречистване на кръвта. Римските гладиатори пък били натривани с лук, за да се втвърдят мускулите им. В Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че се превърнал постепенно и в разменно средство - хората си плащали наемите с него и дори го поднасяли като подарък. Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът е пренесен в Северна Америка от Христофор Колумб при експедицията му до Хаити от 1493 г.

Лукът - естествен антибиотик

Лукът е един от най-необходимите продукти във всяка кухня и се използва при приготвяне на почти всички ястия. Поради това у нас се отглежда в големи количества. Главното достойнство на лука обаче не се състои само в прекрасните му вкусови качества. Отдавна са известни и лечебните му свойства. Например древните египтяни използвали лука в кулинарията и в медицината, след като забелязали благотворното му влияние върху храносмилателните органи, за повишаване на апетита и подобряване дейността на черния дроб и жлъчката; препоръчвали го при ревматизъм, подагра и затлъстяване. Древните славяни казвали "Лукът от седем болести лекува".

Медицината познава и уважава както чесъна, така и лука - тези два зеленчука са не само незаменима храна, но и лекарство за много болести. През средните векове лекарите смятали, че дори миризмата на лук предпазва от болести. Затова е намерено научно доказателство - във веществата, отделяни от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии. Растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици. Те представляват цял комплекс от съединения, осигуряващи имунитета на самото растение, и имат редица неоспорими преимущества пред медикаментите. На първо място, действието им е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. На второ, вредните микроорганизми загиват много по-бързо от растителните антибиотици. И още един плюс: болестотворните микроорганизми след време се приспособяват към лекарствата, а "домашните лекари" продължават да действат така, както и преди сто години. Освен това при грамотно използване практически няма странични действия. За съжаление те не могат напълно да заменят антибиотиците и да спасят живота на човек в най-тежките случаи. Но с успех се прилагат при лечението и профилактиката на много заболявания.

http://www.bb-team.org