понеделник, 30 септември 2013 г.

Пиле ПЕКИН

 В днешното меню, ви предлагаме едно ястие, добило популярност от менюто на Бар на края на Вселената.

Автор на рецептата е нашият майстор готвач Наум Парлапански и е създадена по повод олимпиадата в Пекин - 2008г.

Описание:
Ароматни късчета пилешко филе в комбинация с пресни чушки,
патладжан, пресни гъби, мед, сусам, домати и подправки и гарнитура - ориз.



сряда, 25 септември 2013 г.

Каджунска / Кадиенска подправка

     Дори не е ясно как се произнася на български. На английски е "кейджън", а на френски "кадиен". Всъщност те - cajun-ите - говорят странен френски, живеят из блатата на южна Луизиана, където правят изключителна музика, условно наречена джаз, и готвят страховито вкусни манджи, известни под общото име Cajun cuisine.

Преселени от днешна Канада (провинция Акадия - оттам - "кадиени") по време на войните от края на XVIII век, кадиените се заселили в тогава френската Луизиана, за да заварят доста различен климат и много, много трудни условия на живот. Именно в трудните условия на живот се крие ключът към странната им кухня, характерна с манджи от типа "Всичко-което-мърда-и още нещо, което намерих на пода".

Никой не може да даде точна рецепта за подобни манджи, нито пък може да разкрие съставките им. Всъщност не е сигурно, че някой изобщо ги знае. Интересно е все пак да се отбележи, че именно кухнята на кадиените е в основата на "Готварската книга на леля Ог".
Е, без плъховете.

И за да приключим с твърде дългото предисловие:

"Cajun seasoning" е изключителна подправка за скара или сварени морски дарове, особено подходяща за типичните за Луизиана шишове от скариди или раци, за рибни и пилешки барбекюта.

1. Две лъжички сух риган;
2. Една препълнена лъжичка грубо счукан (а не смлян) черен пипер;
3. Една равна лъжичка смлян кимион;
4. Една супена лъжица листа от прясна мащерка;
5. Две скилидки чесън, ситно накълцани;
6. Половин индийско орехче, настъргано на рендето;
7. Лют пипер на вкус;
8. Сол на вкус, по възможност сол с подправки (виж на снимката горе!);
9. Поне две пълни лъжички сладък червен пипер.

http://hobbitkitchen.blogspot.com




вторник, 24 септември 2013 г.

Приключенията на картофите

   Картофите (Solanum tuberosum, Solanaceae) са ядливи кореноплодни многогодишни растения, които имат много древна история. Смята се, че първите картофи са култивирани в планински райони на Андите (днешни Боливия и Перу в Южна Америка) преди няколко хилядолетия.
Антрополозите смятат, че това се е случило преди около 4000 до 7000 години. Андийските индианци обаче са използвали диви картофи като основа на препитанието си и преди да се научат да ги култивират, което прави историческата тежест на тези грудкови равна на тази на ориза, царевицата и пшеницата.

В Европа картофите са внесени от испанските изследователи, открили "новия свят" през 15-16 век. Още през 16 век много италианци и германци започват да култивират и консумират новият зеленчук, но за разпространението му из цяла Европа са нужни още почти 2 века. Причината за забавяне на процесите по приемане на картофа на север и на изток в Европа са вярванията, че те са причина (носител) на коварната болест проказа (лерпа).

Друг интересен момент от историята на картофите е култивирането им във Франция, където за разпространението им сред народа се наложило кралският агроном Антонин-Аугуст Парментиер да позволи на населението да краде безнаказано този зеленчук от кралските резерви. По-късно Парментиер въвел ястие от пасирани печени картофи с масло и подправки в кралското меню, което спечелило конкурс за храна, достойна да замени хляба.

През зимата на 1845-1846 година историята на картофите има черен сезон, който силно повлиява върху съдбата на Американците и Ирландците. По онова време хората в Ирландия масово се препитавали от картофи, но за пръв път се сблъскали с болест по грудките, която обрекла мнозина буквално на гладна смърт и/или преселение към Новия континент.
 http://www.bb-team.org/

понеделник, 23 септември 2013 г.

Тиквичките

Кулинарните пристрастия на всеки българин неизменно са свързани с едно растение, близък роднина на тиквата, което вече можем да открием целогодишно на пазара. И макар вечната и достолепна тиква да е популярен герой от приказките (“Пепеляшка”) и разказите на известни писатели (“Печената тиква” от Елин Пелин), нейната родственица е не по-малко любима на всеки от нас.  
  Чудно как така никой още не се е сетил да възпее това невероятно чудо на природата, което е желана съставка на всяка диета за отслабване, както и лечебно средство срещу много болести. Е, все пак, може би сме показали своите симпатии към тиквичката, като сме й дали за име умалителното на тиквата.


Химичен състав

Меката част на това растение съдържа захари, протеини, минерални вещества. Тя се усвоява лесно от организма. Стимулира функциите на стомашно-чревния тракт и никога не го дразни. Тиквичката има много витамин С, който участва в изработването на колаген - веществото така необходимо за еластичността на кожата, и витамин А, който е полезен за зъбите и косата.

Полезни свойства

Фибрите - растителните влакнини, в тиквичката добре адсорбират излишъка от холестерола и водата и ги извеждат от организма.

При затлъстяване употребата на тиквички създава илюзията за бързо насищане и така намалява употребата на друга по-калорична храна.

Тиквичките са необичайно полезни за хора в по-напреднала възраст. Те активизират процесите на храносмилането, подобряват моторната и сензорната функции на стомашночревния тракт, благоприятно влияят върху кръвотворенето, препятстват развитието на атеросклерозата.

Препоръчват ги да се включват в менюто на хора със заболявания на бъбреците, черния дроб, при хипертония.
 Тиквичките са мощно диуретично средство при явни и скрити отоци. Такова действие оказват меката част, семената и цветовете на растението. Семената се пекат, сушат на фурна и се вземат по 15-20 броя на ден. Цветовете, които сами са паднали на земята, се варят - по 7-9 броя на чаша гореща вода. Тази отвара се пие в продължение на деня, без да има връзка с приема на храната.

Тиквичките са най-доброто средство за извеждане на течностите от организма. Най-полезни са екземпляри с дължина 20-25 см, недозрели. Те се използват заедно с кожицата, леко проварени без сол и масло.

Ястията от тиквички имат противоалергични и антианемични свойства, жлъчогонен ефект, способност да събуждат перисталтиката на стомашно-чревния тракт и функциите на жлъчния мехур. В качеството си на противоалергично средство 5-6 пъти на ден се приемат между храненията по 1/2 чаша настойка от 10-12 цветове от растението, залети с 1/2 л вряла вода и престояли 2-3 часа.
http://www.1001recepti.com

петък, 20 септември 2013 г.

Патладжанът

Патладжанът, наричан още син домат (Solanum melongena) е растение от род Кучешко грозде (Solanum) на семейство Картофови (Solanaceae). Растението дава плод със същото име, който се използва широко като зеленчук в готварството. 

Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение, достигащо 40-150 cm на височина, често трънливо, с големи едро нарязани листа, дълги 10-20 cm и широко 5-10 cm. Цветовете са бели до виолетови, с петделно венче и жълти тичинки. Плодът е месест семков, по-малък от 3 cm в диаметър при дивите растения, но много по-голям в културните форми. Плодът съдържа многобройни малки меки семена. (Полу-)дивите разновидности могат да израстват много по-големи, до 225 cm, с големи листа 30 cm дълги и 15 cm широки.

История
Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове. Той е отглеждан в южна и източна Азия от предисторически времена, но пристига на Запад едва около 1500 г. Многото му арабски и североафрикански имена, както и липсата на древногръцко или латинско име показват, че е пренесен в Средиземноморието от арабите в ранното Средновековие. Научното наименование „мелонгена“ произлиза от арабското име от 16 век за един вид патладжан. Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.

Културни разновидности
Най-широко отглежданите сортове в Европа и Северна Америка в наши дни са продълговато яйцевидни, дълги 12-25 cm и широки 6-9 cm с тъмноморава кожа. Много по-голямо разнообразие от форми, размери и цветове се отглежда в Индия и на други места в Азия. Там широко се отглеждат сортове, които много приличат на кокошо яйце по големина и форма. Цветовете варират от бял до жълт или зелен, както и червеникаво-морав и тъмноморав. Някои сортове имат променящ се цвят от бяло до дръжката до светло розово или наситено мораво или дори черно. Съществуват и зелени или морави видове на бели ивици. Китайските патладжани обикновено са по-тънки и издължени като леко издута „краставица“.

Готвене
Суровият плод има донякъде неприятен вкус, но като се сготви, омеква и получава богат, сложен вкус и плътна консистенция. Ако нарязаният патладжан се посоли, изцеди и изплакне, се премахва голяма част от горчивината му. Той е много ценен в кулинарството поради способността си да поглъща големи количества мазнини, позволявайки приготвянето на много богати ястия. Месото му е гладко, а многобройните семена са меки и (както и при домата), годни за ядене с останалите части на плода. Кожата също е годна за ядене, въпреки че много хора предпочитат да я обелят.

Патладжанът се използва в кухните от Япония до Испания. Често се сервира сготвен като в тюрлю гювеч, френския рататуй, левантинската мусака и много южноазиатски ястия. Често го пекат с кожата, докато се овъгли отвън, след което месото се изважда и се сервира студено, смесено с други съставки, например в кьопоолу, близкоизточното баба гануш и подобното гръцко мелитзаносалата. Може също да се нареже на филийки и да се изпържи, евентуално паниран, и да се сервира с различни сосове — подлучен сос от кисело мляко, подлучен доматен сос, сосове на базата на тахини или тамаринд. Може да се напълни със зеленчуци (имамбаялдъ), месо, ориз и др. и да се изпече.

Тъй като произхожда от там, той се използва широко в южноиндийската кухня в самбхар, чътни, къри и коту. Поради многостранността си и широката си употреба както в ежедневната, така и в празничната южноиндийска храна, патладжаните често са наричани „Цар на зеленчуците“ в Южна Индия.

Обелен печен патладжан, смесен с лук и домати и подправки съставлява индийското ястие „баинган ка бхарта“ (наричано също „вангяча бхарта“ на маратхи).

За някои ястия високото съдържание на влага в патладжаните трябва да се отстрани или попие по време на готвене.



четвъртък, 19 септември 2013 г.

Незаменимите плодове

        Πлoдoвeтe зaeмaт ocoбeнo вaжнo мяcтo в xpaнeнeтo нa чoвeĸa, зaщoтo нe мoгaт дa бъдaт зaмeнeни c дpyгa paвнocтoйнa xpaнa.
Te ca цeнни ĸaĸтo зa здpaви, тaĸa и зa бoлни, тъй ĸaтo cъдъpжaт витaмини, пeĸтин, цeлyлoзa, минepaлни вeщecтвa, opгaнични ĸиceлини, фpyĸтoзa, глюĸoзa, дъбилни вeщecтвa, eтepични мacлa, фepмeнти, мaлĸи ĸoличecтвa мaзнини и бeлтъчини.
Eднo oт вaжнитe им cвoйcтвa e въздeйcтвиeтo въpxy
xpaнocмилaнeтo и пoлeзнaтa чpeвнa миĸлoфлopa, ycилвaт пepиcтaлтиĸaтa. Te ca цeнни oщe ĸaтo изтoчниĸ нa eнepгия пopaди бoгaтoтo cъдъpжaниe нa зaxapи. B плoдoвeтe въглexидpaтитe ca пpeдcтaвeни нaй-вeчe пoд фopмaтa нa зaxapи - глюĸoзa, фpyĸтoзa, зaxapoзa. Haй-виcoĸo e cъдъpжaниeтo нa фpyĸтoзa, нo няĸoи плoдoвe (пъпeши, ĸaйcии, пpacĸoви) ca бoгaти и нa зaxapoзa. Πлoдoвeтe cъдъpжaт мнoгo пeĸтинoви вeщecтвa - пpeдимнo зpeлитe, a cъщo и oбpaбoтeнитe (нaпp. пeчeни ябълĸи). Haй-мнoгo пeĸтин имa във вишнитe, гpeйпфpyтитe, пopтoĸaлитe.
Цeннa cъcтaвĸa нa плoдoвeтe ca eтepичнитe мacлa, ĸoитo дeйcтвaт aнтиceптичнo, дeзинфeĸциoннo и имaт пpяĸ лeчeбeн eфeĸт, ĸaтo пpeчaт нa paзвитиeтo нa бoлecтoтвopнитe миĸpoби в чepвaтa.
Цeлyлoзнoтo cъдъpжaниe нa плoдoвeтe зaвиcи oт зpeлocттa им. Heзpeлитe cъдъpжaт пoвeчe пpoтoпeĸтин, ĸoйтo им пpидaвa твъpдocт. Πpи yзpявaнeтo пoд дeйcтвиeтo нa eнзими тoй ce пpeвpъщa в пeĸтин и плoдът cтaвa пo-мeĸ.
Πлoдoвeтe зaeднo cъc зeлeнчyцитe ocигypявaт нa opгaнизмa в нaй-гoлямa cтeпeн нeoбxoдимитe витaмини. Haй-вaжeн oт тяx e витaмин C, ĸoйтo ce cъдъpжa в лимoнитe, пopтoĸaлитe, мaндapинитe, пpacĸoвитe и т.н. Cpaвнитeлнo мaлĸo e в гpoздeтo. B зpeлитe плoдoвe cъдъpжaниeтo нa витaмин C e пo-гoлямo в cpaвнeниe c нeзpeлитe.
B плoдoвeтe ce cъдъpжaт и дpyги витaмини - B1, B2, инoзит, xoлин, витaмин K и дp. Πo-cлaбo e зacтъпeн витaмин A (пpeдимнo в пpacĸoвитe).
Cъдъpжaниeтo нa знaчитeлни ĸoличecтвa opгaнични ĸиceлини oпpeдeля нe caмo вĸyca нa плoдoвeтe, нo игpae вaжнa poля и в aлĸaлизиpaнeтo нa opгaнизмa. Opгaничнитe ĸиceлини възбyждaт ceĸpeциятa нa зaдcтoмaшнaтa жлeзa и мoтopнaтa фyнĸция нa чepвaтa.
Haй-шиpoĸo ca зacтъпeни ябълчнaтa, лимoнeнaтa и винeнaтa ĸиceлинa. B пo-мaлĸи ĸoличecтвa ce cpeщaт oĸcaлoвaтa, мpaвчeнaтa, бeнзoeнaтa и caлицилoвaтa. Kиceлинитe дeйcтвaт aнтиceптичнo и имaт лeчeбeн eфeĸт.

http://dieti.net

сряда, 18 септември 2013 г.

ЩО Е ТО БУЛГУР?

Булгурът е пълноценна зърнена храна, за чиито полезни свойства се знае от векове насам. Първоначално булгурът е присъствал основно в традиционните кухни на страните от Близкия Изток, Балканите, Турция, Армения, Индия и Южна Азия, но днес е все по-консумиран в почти цяла Европа и Америка.

*В днешното ни меню, присъства в салата - Табуле.

Най-често булгурът се получава от бланшираните, изсушени и натрошени зърна на меката и твърда пшеница. Освен това, обработен по този начин, булгурът запазва хранителните стойности на пшеницата, без да се губят важни вещества като протеините.


Булгурът се състои от 76% въглехидрати, фибри (18%), правещи го подходящ продукт (до 50 г булгур дневно за диетичен режим), който спокойно може да измести хляба от менюто ви.

В 100 г суров булгур се съдържат 342 калории, протеини (12,3%), мазнини (1,33 г).

По отношение на минералните вещества и витамините булгурът е надежден източник на калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, натрий, цинк, йод, мед, манган, селен, витамини A, C, D, E, K, B1, B2, B3, B5, B6, B9 (фолиева киселина), B12 и редица аминокиселини.
Избор и съхранение
Булгурът се продава в повечето магазини в насипно състояние или пакетиран, най-често в разфасовки от половин и 1 кг. Цветът му е по-светъл или по-тъмен в зависимост от вида и състава му. Среща се в 4 разновидности – много дребен за арабската салата "Табуле", пилаф и кюфтета, два средно едри варианта за яхнии и най-едър, подходящ за плънки на ястия.

Когато избирате булгур, освен че трябва да съблюдавате срока на годност на опаковката, ако е пакетиран, е важно да се вгледате в самите зърна и да видите дали няма загнили, навлажнени или мухлясали места. След отваряне на пакета, съхранявайте булгура в добре затворен с капачка съд.

Кулинарно приложение
Можете да добавите булгура към редица месни и вегетариански специалитети, салати и дори да го използвате за закуска, подсладен с лъжица мед, сушени плодове, кисело мляко и ядки.

Универсалният вкус на булгура го прави идеално самостоятелно ястие, но може да се допълни и с пържени или варени яйца, пилешки бутчета, телешко, свински ребърца, риби и морски дарове.

Булгурът се съчетава добре с всички видове лук – шалот, бял, чесън, праз и различните зеленчуци и кореноплоди като картофи, моркови, пащърнак, целина и т.н. Той е пълноценен хранителен продукт, заемащ важно място в традиционната българска кухня, предимно като заместител на ориза.
 Придава чудесен вкус на ястията с агнешко месо. С булгур можете да направите дори баница или кекс. Препоръчителното съотношение при приготвяне е 1:3 (1 част булгур към 3 части вода). Накиснете го в гореща вода или го сварете, докато утрои обема си и го отцедете. Не слагайте по-малко или повече от посоченото количество вода, за да не стане булгурът прекалено твърд или да се разкашка.

Съществува и соев булгур, които представлява високо протеинова хранителна добавка към тестени изделия и печива, служеща за подобряване на вкуса им.

Здравословни ползи
Аминокиселините в булгура участват в изработването на колаген, който прави кожата гладка, еластична и ни предпазва от бръчки. Булгурът съдържа и много целулоза, прочистваща тялото от токсините и мастните натрупвания.

Необработените зърна на булгура помагат за лечението на диабет, сърдечносъдови и други заболявания. Ако редовно включвате в своето меню булгур, можете да понижите високото кръвно налягане и да подсилите своя имунитет, а фибрите ще ви помогнат при проблеми с обмяната на веществата.



четвъртък, 12 септември 2013 г.

Спагети "Ин & Ян" - рецепта представена от Бойко Цвятков

Бойко Цвятков

     Рецептата, която искам да Ви представя, е от менюто на Бар на края на Вселената – Студентски град.
Тя се появи при нас на пробите за меню 2006/2007, по предложение на главният готвач (по това време) на Бар на края на Вселената – Студентски град – Николай Узунов. Веднага ми допадна, защото е лесна, вкусна и непретенциозна.
Съчетанието на пастата, соевият сос, зеленчуците и пресните печурки е неповторимо.
Препоръчвам печурките да са наистина ПРЕСНИ, а не от консерва, за да е по-истински аромата им, а соевият сос, по възможност, да не е от най-соленият. 
Пастата, може да е както класически спагети, талиатели, така и пълнозърнести спагети.

Необходими продукти за една порция:
1.Спагети   300г /сварени/
2.Моркови 40г/ пресни, настъргани на едро ренде/
3.Чесън 10г /1-2 скилидки/
4.Стар лук 40г /нарязан на полумесеци/
5.Гъби 40г/пресни гъби/
6.Грах 40г /бланширан грах/
7.Соев сос 30г
8.Мазнина за пържене /напр. олио/ 30г
9.Щипка целина 20г


Начин на приготвяне:
Стъпка 1. Подгответе продуктите си, за да не пропуснете нещо. :-)

 
Стъпка 2. Нагорещете тигана, добавете мазнината, морковите и веднага след тях – добавете и гъбите. Трябва да се задушат за около 2-3 минути.


Стъпка 3. Добавете лука и чесъна и задушете за още 1-2 минути.

Стъпка 4. Добавете бланширания грах и задушете за още, около 1 минута.


Стъпка 5. След като сте добавили и задушили всички зеленчуци, добавете спагетите и продължете процеса още 2-3 минути, като разбърквате многократно.

Стъпка 6. Овкусете със щипка целина и добавете соевия сос. Оставете ястието на огъня за още 1-2 минути.


Стъпка 7. Това е. Ястието е готово за сервиране. : - )


Бих препоръчал да се консумира с хубаво розе, но познавайки автора (Николай Узунов), той би препоръчал да ги хапвате с бира (например Кrombacher -  http://beerlog.info/tag/krombacher/), с надута стерео уредба, от която да звучи Metallica.

Наздраве!

... and nothing else matters …

:-)