Яйцата - Какво се крие зад черупката?

Храната е една основна и важна част от нашето ежедневие. Освен че ни харесва да е вкусна, напоследък все по-често търсим информация за хранителната й стойност и влиянието й върху здравето на човека.

Днес ще разгледаме една от основните групи храни, често оставяна на заден план и ненужно отричана - яйцата.

Птичите яйца са ценна храна още от далечни времена, когато хората се препитавали с ловуване и за първи път опитомили птиците. В египетска пирамида, построена през 1420 г. преди новата ера, учени забелязват рисунки на мъж с подноси с щраусови яйца и яйца на пеликан. В Древен Рим яйцата са консервирани по различни начини и често храненето започва с ястия, приготвени с тях. Римляните чупели черупките в чиниите си, за да „изгонят" злите духове, криещи се в яйцата. В Средновековието е забранено да се консумират яйца по време на пости заради високата им хранителна стойност.

През 17 век във Франция са популярни бърканите яйца с кисели плодови сокове. През 19 век се заражда технологията за сушене на яйца, още преди да се прибегне към замразяването им. Производството на сушени яйчни смеси значително се увеличава по времето на Втората Световна Война, тъй като има за цел изхранването на американските войски и техните съюзници.

Цялото съдържание на витамините A, D и E е концентрирано в жълтъка. Яйцето е една от храните, позната като естествен източник на витамин D. Добре е да знаем, че жълтъкът на голямо яйце съдържа около 60 калории / 250 килоджаула, а белтъкът - около 15 калории / 60 килоджаула

Жълтъкът на едно голямо яйце осигурява повече от 2/3 от препоръчителния дневен прием / 300 мг / на холестерол. Жълтата съставка представлява около 33 % от течното тегло на яйцето и съдържа всичките мазнини, малко по-малко от половината белтъчини в яйцето, както по-голямата част от останалите нутриенти. Жълтъкът съдържа и цялото количество холин, като 1 жълтък доставя около половината от препоръчителния дневен прием. Холинът е важен за развитието на мозъка нутриент, който има незаменимо действие при бременни и кърмещи жени. В последните години на пазара се появиха и кокоши яйца, обогатени с омега-3 мастни киселини, снясяни от кокошки, подложени на специална диета с полиненаситени мазнини и водорасли.
 http://www.bb-team.org

За Горчицата

Горчица е вид подправка към ядене, която се слага предимно на сандвичи и салати. Основните съставки в нея са семената на растението синап. При направата семената се стриват на прах и се добавят оцет, сол, вода и олио. Цветът на горчицата е от жълт до кафяв. Горчицата по принцип е лютива и може да предизвика алергична реакция.

Производството на горчица е известно от дълбока древност, 3 000 години пр. н. е. е използвана в индийската кухня, но не е много популярна по времето на древен Рим и древна Гърция. Първата рецепта датира от 42-ра година пр. н. е. През IX век производството на горчица се превръща в един от основните доходи на френските манастири.

На пазара се предлагат два вида горчица: на прах и готварска. Горчицата на прах се получава чрез смилане на синапено кюспе. Готварската горчица се приготвя от горчица на прах, която се попарва с топла вода, оставя се да зрее и след това се смесва със захар, сол, оцет, растително масло и подправки (канела, черен пипер, карамфил). Тя трябва да има еднородна мажеща се консистенция, жълт цвят, приятен остро парлив вкус и специфичен аромат. Горчицата се употребява като подправка при консумация на шунка, кренвирши, фрикадели, салати, сосове, майонези, пастети и др.
http://bg.wikipedia.org/wiki/

Ребърца в портокалова марината, представени от майстор готвач Наум Парлапански

Наум Парлапански

Ще Ви представя рецепта от менюто на Бирария Диблър good food & sport, която се намираше в Студентски град.
Много фенове на спорта, свързват мястото с приятни мигове, прекарани пред телевизорите на заведението, с приятели, на по халба, хубава бира, гарнирана с хубави мезенца.
Ето и рецептата, на най-емблематичното от тях, в два варианта:

Необходими продукти за 1 порция:
1.Свински ребра - 250г
2.Сок от прясно изцеден Портокал - 1/2
3.Соев сос - 30г
4.Мед - 1с.л.
5.Червено вино - 50г
6.Портокалова кора - 10г





I. Вариант - Лесно и бързо приготвяне

Стъпка 1. Подгответе си необходимите продукти.

Стъпка 2. Смесете меда, виното, портокаловия сок и соевия сос, след което разбъркайте енергично, докато медът се разтопи. Когато сместа се хомогенизира, добавете и портокаловите корички. 

Стъпка 3. Изпечете, ребърцата на фурна, на 200 градуса, за около 35-40 мин.

Стъпка 4. След като са вече изпечени, прехвърлете ребърцата в нагорещен тиган и им добавете портокаловата марината. Оставете ги на огъня докато сосът се редуцира наполовина.

Стъпка 5. Готовите ребра, можете да сервирате върху канапе от маруля, украсени с резен домат, портокал и люта чушка.

 
II.Вариант - Класическо мариноване /3 до 8 часа/
 
Стъпка 1. Смесете всички продукти за маринатата, добавете ребрата и ги оставете да престоят за около 3-8 часа, в плюсов хладилник.
Стъпка 2. Изпечете ребрата на скара или барбекю.
Стъпка 3. Сгъстете марината в тиган или тенджера докато остане на половина.
Стъпка 4. Залейте ребърцата с портокаловата марината и сервирайте. :-)

Добър апетит!

Бойко Цвятков: Ястието е от менюто на много любим наш "спортен" проект, затова бих препоръчал да се комбинира с много любима за нас вайс бира - Вайнщефан баварска вайсбира (http://eurodrinks.bg/index.php?lang=bg&nav=2&cat=2).
За заклетите любители на виното - нещо "доминиращо"  Доминант 2009 (http://www.apollowine.com/dominant-1070?back_url=%2Fhome%2F)

Наздраве! :-)

Китайското зеле: много ползи в малко калории

     Този зеленчук е особено препоръчителен за диетата на тези, които искат да отслабнат.

Китайското зеле е зеленчук, чието име е абсолютно заслужено – родината му е Китай и по-точно делтата на река Яндзъ. То, както и другите видове зеле и подобните зелени листни зеленчуци, съдържа изключително малко калории, но пък осигурява на организма широк спектър от микронутриенти, включително витамини А и С.
Китайското зеле е чудесно здравословно допълнение към всяка диета – особено когато се опитваме да отслабнем.

Калории
Китайското зеле съдържа много малко калории – в една купичка те са само 9. Това количество е далеч по-ниско от съдържащото се в много други зеленчуци. Една чаша броколи например съдържа 4 пъти повече калории.

Консумацията на китайско зеле се препоръчва дори при спазване на много стриктна диета за отслабване - калориите от една купичка се изгарят само с 1-2 минути джогинг или вдигане на тежести.

Мазнини
Китайското зеле съдържа и минимални количества мазнини – по-малко от 0,2 г на купичка. В резултат на това зеленчукът не е източник на наситени мазнини - видът мазнини, които повишават риска от сърдечни заболявания като покачват нивото на холестерола.

Въглехидрати
Китайското зеле е с ниско съдържание и на въглехидрати, тъй като в 1 купичка от него има само 1,5 г от тези хранителни вещества. Затова то е подходящо при нисковъглехидратни диети. Макар че тези диети не са най-популярните, когато става дума за отслабване, някои изследвания – като това от март 2010 г. в списание Nutrition and Metabolism – твърдят, че са особено ефективни за хората с наднормено тегло или затлъстяване.

Фибри
Макар че китайското зеле е с ниско съдържание на въглехидрати, голяма част от тях са под формата на фибри. От 1,5 г въглехидрати на купичка, приблизително 0,7 г са фибри. http://www.zdrave.bg/

Хлябът БАНОК представен от Бойко Цвятков

 С настъпването на пролетта и трайното затопляне, се открива и сезона на пикниците и биваците. 
С Миглена, сме запалени бушкрафтъри (кънпингари, природолюбители, хора обичащи живота на открито :-)).
Ще Ви запознаем, с основни умения за приготвяне на храна сред дивата природа, както и с видове храни, особено подходящи да  бъдат приготвяни в такива условия.
 
Днес ще Ви представя хлябът Банок. 
Банокът (bannock) от векове е бил важна част от менюто на  златотърсачи, войници, трапери и изследователи на Новия свят.
Произходът му е забравен с времето, но някои хора смятат, че името идва от Скотите (племена в днешна Шотландия) и е пренесен в Америка и Австралия, от преселници шотландци.
 
Като цяло, това е печиво, направено от различни брашна, сушени плодове или меса, мазнини и подправки, което е максимално енергийно, за да осигури необходимите калории на пътешественика.
 
Най-простата рецепта за банок, е съставена само от различни брашна и вода. Замесен във вид на тесто, увит около пръчка и изпечен на огъня, този най-прост хляб, се превръща във вкусно печиво, което може да бъде консумирано самостоятелно или като част от по-голямо хранително меню.
 
Хубаво е да смесите съставките, в домашни условия. Оставете за добавяне, в лагерни условия, само водата (добавете около 300мл вода, и разбъркайте – трябва да стане меко тесто, колкото е меката част на ухото ви :-)).
 
Готовата смес, съхранете в добре затворена кутия (за да не се окажете с внезапно „избелен” багаж :-).
Печенето на открит огън става, като на тестото се придава пуровидна форма, с дебелина около 1-1.5 сантиметра, и се увива около сурова зелена пръчка.
 Хубаво e да се пече не на пламъка, а малко встрани от него, или на жар.
Бъдете търпеливи, печете докато и тестото от вътрешността (близо до шиша) е напълно изпечено.
Банокът, може да бъде печен и на камък. В такъв случай, се оформя във вид на питки, и се пече на (предварително) добре измит и загрят камък.
Направете проба, като оставите камакът в огъня за дълго време, за да проверите дали не се пука от горещината.
Ето и любимата ни  рецепта за Хляба на пътешественика:
•    1 чаена чаша Ечемично брашно
•    2 чаена чаша Пшенично брашно
•    1/2 чаена чаша Овесени ядки
•    1 чаена чаша Бяла захар/Обикновенно я заменяме с един шоколад, или кафява захар/
•    1/2 до 1 чаена чаша Стафиди или други сушени плодове
•    1 и 1/2 чаени чаши Чисто масло (или Маргарин)
•    1 чаена лъжица Хлебна сода
•    1 супена лъжица едра Каменна сол
•    1 супена лъжица Канела
•    1 супена лъжица Карамфил
•    1 супена лъжица Индийско орехче

Можете да си приготвите както сладка, така и солена смес.
За солената смес  – заменете захарта със сирене – 150/200гр; вместо канела, карамфил и индийско орехче – добавете сусамово брашно 2-3 супени лъжици/или сусамови семена/,
както и нарязани и обезкостени маслини – около 100г.. Можете да добавите и белени, тиквени  семки.
Бих препоръчал, да го комбинирате с чай от мащерка (или чай от диви билки), подсладен с мед.

Мирисът на изпечено тесто, примесен с мирисът на жив огън, създават неповторим вкус и усещане за уют, край лагерния огън.


Да ви е сладко!


* Снимките са от личния архив на автора 

 

За Скумрията...

            Скумрията е една от най-важните риби за оцеляването на крайморските и край океанските древни народи в Европа. Ловът ѝ с мрежи в Средиземно море и в Мраморно море е бил изключително резултатен. Някои историци дори я наричат "рог на изобилието" заради големите ѝ пасажи.
В днешно време, заедно с риба тон и херингата , скумрията е една от най-масово консумираните риби в световен мащаб. Ловът и развъждането ѝ изгражда важна част от износните икономики на повечето страни около в Средиземно море и Атлантическия океан .
Скумрии - в зоологията така се наричат всички представители на семейство Скумриеви. Това включва около 16 вида скумрии, разпръснати по различни местообитания в тропичните, субтропичните и дори в умерените климатични зони на световния океан.
Скумрията е стадна соленоводна риба, която мигрира към по-топли води всяка зима.
Някои видове като обикновената (наричана в България "черноморска") скумрия нямат плавателни мехури и трябва да плуват постоянно, за да не потънат.
Това прави месото им богато на мускулни протеини. Смята се, че скумриите имат родственост с рибата тон (туна).
По форма скумриите се различават от рибата тон с тесните си цилиндрични тела. Люспите им са малки, ако изобщо присъстват в морфологията на отделните видове.
Скумрията е богата на:
- витамини: добър източник е на витамините B3, B5, B6
- минерали: добър източник е на минералите калий, фосфор и селен

http://www.bb-team.org
http://bg.wikipedia.org/

Соевите кълнове помагат при диабет и стрес

      В началото на пролетта, когато сме изтощени от атаките на вирусите, идва златното време за кълновете. 

Те са истински енергийни "бомби", защото концентрират в себе си много и различни витамини, микроелементи и растителни влакна и имат висока биологична стойност. За разлика от плодовете и зеленчуците, които в най-добрия случай се продават дни след като са брани, в кълновете се извършва истинска ензимна революция. С образуваните ферменти по-лесно се разграждат протеините, мазнините и нишестето. Те съдържат почти всички витамини и най-вече В, С, Е, които се увеличават неколкократно в процеса на покълване. Освен това са максимално хранителни и достъпни за всеки.
http://novinar.bg

История с вкус на Леблебия /Нахут/

       Нахутът е познат по нашите земи още от времето на Елините.
Днес го консумираме най-често печен натурално като мезе или изпържен под формата на фалафели. Много хора са почитатели на кафето от
леблебия, което по вкус силно се доближава до класическата напитка, но не съдържа кофеин. Запалените кулинари пък приготвят от леблебията яхнии,
 каши и го влагат в гарнитури към месни блюда.

Леблебията известна у нас и като нахут (Cicer arietinum, Leguminosae), e едногодишно бобово растение, което произлиза от района на Мала Азия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Археологическите сведения сочат, че леблебията е била използвана за храна от йерихонците още преди 7500 години. Култивацията на нахута се случва преди 5000 години в средиземноморието, като в Индия го откриват едва хилядолетие по-късно.

Леблебията се радвала на широка популярност сред Елините, Римляните и Египтяните. Исторически нахутът заема важно място в кулинарните традиции на много държави по света в Северна Африка, Близкия Изток и около басейна на Средиземно море (Испания, южна Франция), а също и в Индия. Международното разпространение на бобовото растение е дело колкото на испанските и португалските търговци, толкова и на многобройните индийските имигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Днес нахутът е важна земеделска култура, произвеждана и изнасяна основно от Индия, Пакистан, Турция, Австралия, Иран и др...

Полезни качества:
- Богат e на витамин В9;
- Съдържа високи порции от минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк,
   а също молибден, манган и мед.

http://www.bb-team.org

Елдени кюфтенца предеставени от майстор готвач Наум Парлапански

 Наум Парлапански

   Днес ще представя, една рецепта, от менюто на ресторант А’Туин, който се намираше в The Mall, на Цариградско шосе.Основна съставка на рецептата е Елдата (на руски Гречка). Родината на това растение е Индия, но най-използвано е в Руската традиционна кухня. То е изключително полезно – съдържа много витамини и минерали. Приема се, че съдържа и вещества забавящи стареенето на тъканите.
Необходими продукти (за две порции):
Сварена елда                             100 г                      
Пресни гъби                               150 г            
Стар лук                                      30 г         
Пресни червени чушки                 50 г               
Червен боб от консерва             240 г
Магданоз връзка                         1/2
Зехтин                                      40 мл

Начин на приготвяне:

Стъпка 1
Поставяте всички продукти в купата на робота, за да се смелят до получаване на хубава хомогенна смес.
Стъпка 2
Така трябва да изглежда готовата смес.
Стъпка 3
Взимаме тава и я застиламе с кухненска хартия. Намазняваме леко със зехтин.
Стъпка 4
От сместа оформяме кюфтенца. Всяко трябва да тежи около 100гр. Препоръчвам, да си мокрите  ръцете с вода след всяко, за да става по-лесно оформянето, и да не ви се лепи смес по ръцете.
Стъпка 5
Печем в предварително загрята на 180º фурна.

Стъпка 6

Една порция може да включва, три от така изпечените кюфтенца.
Могат да бъдат поднесени, върху канапе от маруля, с кисело мляко или гарнирани с чери доматки. (а може и с трите :-))

Тази прекрасна снимка, любезно ни предостави Магдалена Пашова, в сътрудничество с която, изработихме тази рецепта за ресторант А'Туин.

 Бойко Цвятков: Бих препоръчал да се консумира с хубаво екстрактно червено вино (например Memoro Piccini 2011* ), или пък с бира - един хубав белгийски Hoegaarden **

* Първото впечатление от Меморо е колко прилича на Порто – дълбок рубинено червен цвят и аромат на черна череша. Също така е много плътно – все пак е с 14% алкохолно съдържание! Няма натрапчиви танини, виното е кадифено, със средно тяло и много плодово. В аромата се усещат сушени черни череши и сушени сливи в комбинация с подправки и тон на опушено. Плодовият характер се пренася в устата също толкова приятен, колкото и в аромата.
http://www.cartelbg.com
**"Хугарден" не се филтрира и има мътен светложълт цвят. Бирата се прави от пшеница и ечемичен малц. При производството се добавят настъргани кориандър и кори от горчиви портокали кюрасао, което придава на бирата уникален и незабравим вкус. Заради силната карбонизация бирата образува дебела бяла пяна, вкусът е плодов и леко кисел, без никаква горчивина, с богат аромат на цитруси и кориандър. Алкохолното съдържание на стандартната версия е 4.9%. В Белгия Хугарден се сервира с специални шестостенни чаши.
https://sites.google.com/site/kamenitzabeer/marki/heogaarden

Кафявият ориз

Кафявият ориз е определян като хляб за всеки човек и диамантът на зърнените храни. Достатъчни са ни около 100 грама от него, за да се почувстваме сити, а съдържащото се в него нишесте не води до натрупване на мазнини.
Азиатското чудо, както го наричат още, ни прави по-спокойни и помага на репродуктивната ни система. Това се дължи на
съдържанието на манган в него, който помага и при намаляване нивото на холестерола. Една купичка кафяв ориз дневно ни осигурява около 80% от необходимата ни доза манган. А това е изключително важно, тъй като недостигът на този микроелемент може да доведе до кожни обриви, гадене, замайване, загуба на слух. Кафявият ориз казва не на стреса! Съдържащите се в него витамини от група B или по-конкретно B1, B2, B3 и B6 намаляват стреса. Комплексът от въглехидрати пък стимулира производството на серотонин, който всъщност е антидепресант.
Кафявият ориз има много важно значение за стабилизирането на кръвната захар. Доказано е, че хора с риск от диабет, могат да намалят шансовете си да се разболеят с близо 11 % , ако го употребяват поне два пъти седмично. Добра новина и за вече разболелите се от диабет- кафявият ориз е здравословна и вкусна диета за вас.
И не на последно място по важност, тази храна е антиоксидант. Знаете какво означава това, нали? Цялостно подобряване физиологията на организма, предпазване от токсини, вируси, бактерии и изобщо всичко, от което нямаме нужда, за да сме във форма. Отварата от него е с доказано положително действие върху болести на бъбреците. Освен това някои го препоръчват и като ефикасно средство при простудни заболявания, ако го съчетаете с мед и мляко.
http://www.hera.bg