История с вкус на Леблебия /Нахут/

       Нахутът е познат по нашите земи още от времето на Елините.
Днес го консумираме най-често печен натурално като мезе или изпържен под формата на фалафели. Много хора са почитатели на кафето от
леблебия, което по вкус силно се доближава до класическата напитка, но не съдържа кофеин. Запалените кулинари пък приготвят от леблебията яхнии,
 каши и го влагат в гарнитури към месни блюда.

Леблебията известна у нас и като нахут (Cicer arietinum, Leguminosae), e едногодишно бобово растение, което произлиза от района на Мала Азия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Археологическите сведения сочат, че леблебията е била използвана за храна от йерихонците още преди 7500 години. Култивацията на нахута се случва преди 5000 години в средиземноморието, като в Индия го откриват едва хилядолетие по-късно.

Леблебията се радвала на широка популярност сред Елините, Римляните и Египтяните. Исторически нахутът заема важно място в кулинарните традиции на много държави по света в Северна Африка, Близкия Изток и около басейна на Средиземно море (Испания, южна Франция), а също и в Индия. Международното разпространение на бобовото растение е дело колкото на испанските и португалските търговци, толкова и на многобройните индийските имигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Днес нахутът е важна земеделска култура, произвеждана и изнасяна основно от Индия, Пакистан, Турция, Австралия, Иран и др...

Полезни качества:
- Богат e на витамин В9;
- Съдържа високи порции от минералите: желязо, магнезий, фосфор и цинк,
   а също молибден, манган и мед.

http://www.bb-team.org